Ние всички имаме любимата си игра, или поне една шепа, която държим близо и скъпа. Тъй като наскоро преигравах Легендата за Зелда: Карината на времето, Още веднъж разбрах защо го обичам толкова много. Вероятно просто трябва да се нарича Рокарина на Времето! Знаеш, защото скали. Добре, Ще спра.
Винаги съм обмислял Окарина на времето любимата ми игра, но чак тогава не бях усетил истински емоции, докато играех. Виждайки, че светлият, оживен свят се спуска в тъмнина, беше силен.
Това, което започва като причудливо приключение на младо момче, бързо се превръща в стремеж да спаси Hyrule. Винаги съм обичал Окарина на времето за своята тъмница дизайн, пъзели, и (не игра на думи, предназначени) игра-промяна механика и геймплей.
Заключването на насочването, огромен 3D свят, мил персонаж и невероятен саундтрак са само някои от нещата, които се открояват, когато се мисли за това, което прави Окарина на времето толкова страхотно.
Но по време на тази неотдавнашна игра, аз почувствах по-сурова емоция в света. Докато виждах, че гражданите изчезват и заменят с ReDead, а герои като Талон и Малон попадат в трудни времена, става все по-очевидно, че Окарина на времето създава невероятно настроение и атмосфера.
Контрастът на детството на Линк в спокойна земя и бързото му превръщане в зряла възраст привличат лични разсъждения за израстването и отговорността. Освен това тук се подчертава значението на детството.
Подобен на пазител шейх, който ви наблюдава и ви помага с вашето търсене, ви напомня, че винаги има някой, който е там за вас и се грижи за вашето благополучие.
И накрая, завладяването на крал Ганундорф от Gerudo показва, че дори средно момче, което е израсло в гората Кокири, може да преодолее всички шансове и да повлияе положително на света.
Легендата за Зелда: Карината на времето е игра, която винаги е била важна за мен и се надявам, че ще изпитате някои от невероятните аспекти на окарина както аз.