Съдържание
Това е вярно! Вашите родители не знаят всичко!
Вярвате или не, има невероятни доказателства, които показват, че видео игрите помагат да се усъвършенстват някои когнитивни умения, за разлика от всички други дейности, които обикновено са достъпни за населението. Тази информация не е непременно нова, но често се пренебрегва от много от играчите на видеоигри.
Нека бъдем честни, че е много по-лесно и по-вълнуващо за медиите да публикуват информация за това как видео игрите унищожават младежта ни, защото такива доклади предизвикват ярост. Това на свой ред кара хората да търсят повече информация, но с натоварени термини за търсене, като „негативно въздействие на игрите“ или „насилствени тенденции в игрите“, вместо да търсят неутрална информация. Удивително е колко много хора ще влязат в медийния свръх за нещо, особено за видеоигрите, защото голяма част от информацията, която ни хвърли в гърлата, е напълно неоснователна.
Много е подобно на вълнението около студеното сливане през 1989 г., когато медиите, със значително по-малко енергия по това време, взривиха историята на студения синтез, който се основаваше на фалшива и неоснователна информация. Но тъй като хората го видяха по новините, трябваше да е вярно. Това е същото явление, което виждаме и днес, но този път вниманието се превърна в видеоигри.
Отказвам да увековечавам фалшивите убеждения
Аз наистина го мразя, когато чух един родител да се оплаква от това, че детето им играе твърде много видео игри. Не ме разбирайте погрешно, здравословен баланс на дейности на открито, социални контакти и видеоигри е важно. Например, веднъж чух, че една майка твърди, че умът и творчеството на детето й са изсмукани от видеоигрите. Това ме накара да осъзная колко много хора наистина вярват, че информацията е невярна.
Моята цел за писане на тази статия не е да представя самото изследване, а по-скоро да представя жена на име Daphne Bavelier който прави невероятна работа, като обяснява с прости думи как и защо видеоигрите всъщност подобряват познанието у хората. Ако мислите за това, видео игрите просто се свеждат до поредица от симулации. Нашите умове работят чрез тези симулации по много различни начини. Докато преживяваме тези различни симулации, нашите умове бавно се адаптират към тенденциите между симулациите.
Нека бъдем честни, това е доста ясно, че видео игрите, като живота, ни принуждават да се адаптираме и да забележим тенденциите чрез опита, който сме имали. Единствената разлика е, че сме изправени пред много по-спокойни последствия в симулациите, които ни позволяват да симулираме много по-вълнуващи и предизвикателни ситуации.